В България има все още незасегнати от набезите на масовия туризъм кътчета, разположени далеч от обичайните маршрути дори на по-любознателните гости на планината. Такова място е родопското село Сини връх, чийто стари махали са разпръснати в подножието на скалния феномен Белинташ.Кацнал над родопското село Сини връх скалния феномен буди възхищение и преклонение пред природния и човешки гений. Все-още историци, археолози и астрономи проучват това място, което носи отпечатъка на една все - още недобре проучена култура каквото е Тракийската. В началото на платото е изсечен сред скалите профил на страж, който сякаш пази светилището. Самото плато е около 300 метра дълго и широко 35-45 метра. Височината му е около 50 метра. Горната площадка на скалата е равна и гладка, като изсечена с нож.
        На нея има страни ямки и канали, на които би могло да се нанесе картата на звездното небе. Разбира се изследванията в тази насока не са съвсем категорични, но продължават. Догадки будят и издълбаните два кладенеца. Те представляват правилни цилиндри с диаметър 1,50 метра и дълбочина 2,30 метра. Стените им някога са били идеално гладки. За сега най-добре обоснована е научната хипотеза, че това съоръжение е било светилище на Тракйския бог Сабазий. В подкрепа на това твърдение е и намерената оброчна плочка на Бога Сабазий в близост до скалното светилище. В превод името на феномена би могло да се преведе като "Умен Камък" или като "Скала на войната". Според легендите тук има скрита библиотека съдържаща ценни знания на траките. Има предположения , че имено тук са се водили легендарните битки между тракийските племена Беси и Одриси, в която Бесите начело със своя жрец Вологес вземат надмощие и правото отново да държат светилищата в Родопа.
Сабазий който е прототип на Дионис в гръцката митология се смята за син на Зевс и Кадамовата дъщеря Семела. Създател на лозата, той е закрилник на вегетацията изобщо, както и на плодородието.
        Скалата Беленташ е любимо място на много екстрасенси. Те твърдят, че тук има много силно енергийно поле и идват на скалата за да се зареждат с енергия. Местните хора избягват и не говорят за нея. Казват, че това е лош камък. Носят се слухове за несметни богатства скрити в платото. Догадките и хипотезите са много, факт е, че цялата местност наоколо е била на особена почит от всички религии и култури, които са я населявали. Районът е осеян с християнски параклиси и култови места от Траките. Наблизо се издига страховитият силует на "Караджов камък" - истинско предизвикателство за по-опитните планинари, желаещи да поставят на изпитание своята физическа издръжливост и сила на духа. На върха му с удивление могат да се видят същите оброчни ями като на Белинташ. Свещени в съзнанието на местните хора са и "Хайдушки камък" както и "Момин камък"
На 3 часа път пеш се извисява и Кръстов връх със своята църква и 15 параклиса. Според преданията на това място е заровено парче от кръста на Исус Христос - там и до днес не секва върволицата от хора търсещи чудотворно изцеление. Цялата местност наоколо християните смятат за свещена и я наричат Кръстова гора. На особена почит са околните възвишения и от Дъновистите - Последователи на Бялото братство на Дънов. Наблизо до хижа Свобода се намира и почитано от мюсюлманите място Енихан баба теке.